Ерих Кестнер (1899-1974)
- Ерих Кестнер – снимка Уикипедия
Ерих Кестнере роден в Дрезден, кралство Саксония на 23 февруари 1899 година. Баща му, Емил Кестнер, бил майстор на седла, а майка му основно домакиня, а след като навършила трийсет години се обучила за фризьорка, за да може да допълва дохода на семейството. Кестнер е имал много силна връзка със своята майка. Докато живеел в Лайпциг и Берлин той не спирал да й пише писма и да й праща картички. Има слухове, че биологичен баща на Ерих, не е Емил Кестнер, а семейният лекар Емил Цимерман, който е евреин. Тези слухове така и не били потвърдени. Въпреки че Ерих бил единствено дете, той не се чувствал самотен, защото имал много приятели.
През 1913, Кестнер се записва в училище за обучение на учители, но не успява да го завърши и напуска през 1916 година. През 1917 година участва в Първата Световна война, която избухва три години преди това. Подготовката, която получава като войник и убийствата, които вижда, оставят своя отпечатък върху личността му и върху неговото творчество.
През 1919 г, Кестнер отива да учи история, философия, немски, литература и театрално изкуство в университета в Лайпциг. Обучението му го отвежда след това и в Берлин, а през 1925, получава докторска степен относно тезата му за Фредерик Велики и немската литература. За да плаща обучението си през това време, Кестнер работи като журналист и театрален критик за престижния вестник Neue Leipziger Zeitung.
Кестнер живее в Берлин от 1927 година, и не емигрира през 1933, когато нацистите идват на власт. Тези години са много продуктивни за писателя. Само за няколко години Кестнер става една от най-важните интелектуални фигури в немската столица. Кестнер издава над 350 статии, но те може и да са били много повече, защото част от работата му е изгубена при пожара на неговия апартамент през Втората световна война, който бива бомбардиран през 1944 година.
През 1928 година, Ерих Кестнер публикува първата си книга Herz auf Taille, а в края на същата година излиза и най-известната му детска книга – Емил и детективите. Книгата е преведена на 56 езика. Най-интересният аспект на книгата бил, че действието се развива в съвременен Берлин, а не в измислено място, както било обичайно досега. Успехът му продължава и през 1931 година издава следващата си детска книга „Антон и Точица”. Същата година издава и единствената си новела за възрастни – Фабиан.
Кестнер е пацифист и пише за децата, защото вярва в регенериращата сила на младостта. За разлика от много свои колеги, той не емигрира, когато нацисткият режим идва на власт. Той е разпитван от Гестапо няколко пъти, и писателската гилдия го изключва. Нацистите изгарят публично книгите му, заедно с много други книги, които се смятат, че противоречат на немския дух. Кестнер наблюдава събитието лично.
След края на Втората Световна война, писателят се премества в Мюнхен. Тук той работи като културен редактор на Neue Zeitung и издава списанието „Пингвин”, което е ориентирано към деца и тийнейджъри. Неговият оптимизъм все още го крепи. С годините обаче той започва да публикува все по-малко и се отдава на алкохолизъм. Причината е, че той не успява да се интегрира в нито едно пост военно литературно движение. Той е познат само като детски автор. Повечето му книги са филмирани, в Америка най-известна е „Двойната Лотхен”, която е филмирана няколко пъти.
Въпреки всичко, Кестнер е имал голям успех. Книгите му за деца се продават много добре и са преведени на много езици. Няколко от тях са филмирани. Той получава и няколко награди, сред които Filmband in Gold (Златна филмова лента), за най-добър сценарий за филма „Двойната Лотхен” през 1951 година, наградата за литература на гр. Мюнхен през 1956 и наградата Georg Buchner през 1957. През 1960 година получава наградата Ханс- Кристиан Андерсен, както и още няколко награди.